лично

Аз съм от миналия век.
Аналогова (както би казал синът ми).
Вярвам, обичам…
Уважавам, ценя…
Пиша, чета…
Такива едни неща.
Простички.
Като мен.
Наистина не съм сложна.
Упътването ми е лесно.
Особено, ако ми влезеш под кожата.
И вървиш с моя ритъм.

Бързите обороти на днешния свят не са ми по мярка.
Нито виртуалните му ценности, духовните липси и всичките му там екстри, уж за удобство.
Наивна съм и сантиментална. С много лица и настроения. Бяла и истерично нервна. Разтапям се като памук и стържа яростно с железни нокти, ако ме настъпят по душата.

Обичам тишината сутрин, скрита между първата глътка кафе и зеленото на цветята, с които си говоря на балкона.
Обичам топлината вечер, когато чашите са пълни, а около масата са любимите хора. Обичам да споделям и да си мълча.

Най-жива се чувствам до морето, най-земна – когато меся хляб.

Като дете бях прекалено възрастна и сериозна, затова днес съм щура в мечтите и луда в белите.

Доверявам се и винаги си плащам за това.

Все по-малко се страхувам.
Греша и си признавам.
Съжалявам и винаги благодаря.

Животът ми е толкова обикновен и, едновременно с това, фантастичен филм, който често не мога да режисирам.
И все по-често съм щастлива от това. И по-осъзната.
Не разбирам хората, които ужасно се страхуват да си признаят, че се чувстват добре. Само глупаците били истински щастливи. Ако е така, голяма глупачка съм, значи. При това горда. Защото и да се гордея не ме е срам, нищо, че според някои и това е недопустимо, грях било. Всъщност, грях е да не се развиваш. Да се криеш удобно зад гърбовете на другите и вечно да ги съдиш. Да живееш без смисъл, без удовлетворение и собствено уважение. Е, аз всеки ден търся себе си и ми е хубаво, когато се открия. И наистина ми е пълно и смислено, защото съм богата с истории, чувства, вдъхновения…

Играя си с думи и ги използвам като оръжие или мехлем.
Това съм аз – ЛЕЧЕБНИЦА! 🙂

Реклама