В тишината скрита

Понякога имам нужда от тишина –
да се скрия.
Да потъна в безвремие
и да потичам в небесни поляни.
Да усмихна лицето си с обич,
да полея с надежда очите.
Да откъсна цвета на звездите,
да се слея с духа на лъчите…

И тишината идва,
защото я повиках.
И обичта разцъфва,
защото пак обичам.
И очите се усмихват с небесен блясък,
а лъчите топлят,
Радостта танцува –
скрих се.
Скрита съм от Злото!