Сега му е времето

Листенцата й са толкова нежни, че зеленото им изглежда някак нереално. Нереално бързо изникна и тази малка розова пъпчица, която всеки момент ще разцъфне. Нетърпелива да покаже на света красотата си. Моята изстрадала розичка. Галя я с пръстите си и тихо й благодаря за радостта, която ми носи. И любовта, която разпръсква.

Тя е с мен от края на миналата зима. Подарих си я в един мартенски ден, обгърната от радост и мъка. Разбъркана в емоционален коктейл от черно и бяло. В очакване на новата пролет и в памет на една мъничка душичка, която тъкмо ни беше напуснала. Странното червено на цветовете й ме привлече. В него пламтеше онзи вечен живот, който точно тогава имах огромна нужда да виждам, да чувствам, да вдишвам… Животът, който и гали, и пари.

Розичката цъфтя, цъфтя и се разболя. Брашнената мана се появи в саксийката абсолютно неочаквано. Не за първи път се срещахме. И не за първи път кръстосвахме шпаги, но този път все тя печелеше и здраво листенце не пускаше. Какви ли препарати не пръсках, какво ли не правех, но розичката ми все болна си беше. Миналият месец обаче ме осени идея. Да я напръскам с най-обикновена сапунена вода. От домашния сапун, който имах от мама. И чудото стана. Розичката живна. Извади на бял свят едни прекрасни зелени листенца и светкавично върза цвят. Сякаш нямаше време за чакане. Кой по-добре от нея знаеше, че маната отново може да се върне и да я срази. Затова днес тя ще цъфти. Буйно и волно. Преболедувала и зима, и болка.

Обикновените неща.
Лекувай с тях и празнувай живота.
И никога не изпускай възможността да цъфтиш.
Сега му е времето.
Сега.

Реклама

Един пораснал любим мустак

Вчера отново порасна и засука в мустака си още една година. 😉
Какво ли щях да правя без него и къде ли щях да стигна, ако не го бях го срещнала?!
Не че ми трябва да знам, нали е до мен.
Винаги.
Като скала, която сигурно брани и защитава от бури.
Като нежен морски бриз, който гали и нашепва любов.
Ироничен.
Романтичен.
Смешен.
Страшен.
Добър. С килограми!
Щедър. С тонове!
Любим. Мммм, мнооооого!

Любов…
Ще я празнуваме още дълги години заедно, нали? Налиииии?:)

Обичам те!
❤ ❤ ❤

Химията на живота

Чаша кафе и отварям очи. Две лъжици брашно, захар, щипка кимион. И той се събужда. Приспала съм го добре в хладилника и сега го връщам към живот.

Събуждам бурканчето с квас в топла купичка с вода и усмивка. Живата мая обича да я глезят. Нежно с дървена лъжица да я бъркат. И топлят с леки хубави думи. И аз така обичам да ме будят, но не винаги ми се получава. Днес обаче ми се е получило и затова ще меся. Имам такава огромна нужда да чувствам силата на ръцете си. Да създавам с тях живот. Сърбят ме да ги вложа в нещо истинско. Като хляба, който орисвам за днес. Насъщният, с който опрощавам греховете си и се моля за още смирение. Само мехурчетата да бухнат. Само…

Бълбукащо и кисело. Завидно ефирно и някак весело. Тестото е готово за новите върхове на втасване. Докато пръстите ми го галят ненаситно и моята киселост се подхранва с надежда. Осъзнавам колко е важно да можеш да превръщаш мрака в светлина. И да запазваш полезната си киселинност далеч от мъртвото прокисване. С щипка захар и дъхав кимион. С вечна вяра и трайна обич. Подправките на всеки хубав ден.

Раждаш се, за да изучаваш. Свойства, състав, реакции. Хора и ситуации.
Превръщаш едно състояние в друго, превъзмогвайки себе си.
Хабиш или пестиш енергия за процеси, които не винаги разбираш, но не спираш да предизвикваш. С катализатор. Или с търпение.

Лесно.
Трудно.

Кисело.
Сладко.

Ефирно.
Земно.

Химията на живота.