Сладко-горчиви. С аромат на канелена нежност, обвити с шоколадова глазура от усмивки, оставящи лимонена тръпчивост и, разбира се, щедро украсени с вълшебната сила на хилядолетна борова гора. Моите коледни сълзи. С всяка Нова година изворът им придобива нови дълбочини.
Щастието не винаги усмихва. Щастието може и да горчи. Като любимо черно кафе. Живителната течност, която разбужда сетивата ти. Глътката мощ, с която започваш отново. Раждаш новия ден. Възкръсваш от старите рани. И благодариш, благодариш…
Семейство, дом, деца, работа, пари, желания, мечти…
Имаме, Господи, а не спираме да искаме още и още…
Даваш ни, Господи, а ние все бедни се чувстваме….
Винаги си с нас, Господи, но все самотни си ходим …
Раждаш се и възкръсваш за нас, а ние само празнуваме, Господи…
Моята коледна радост. Защото съм имала и защото имам. Толкова, колкото съм поискала и не повече от колкото съм дала. На свои и чужди. На приятели и врагове. В райско блаженство или в ада на земните грехове. Моето вълшебство от коледна тъга. Защото съм губила и защото пак ще печеля.
С плача на новородено те празнувам, Господи – невинно крещя, защото да дишаш… ох, така да боли! Затова, моля те, прегърни сега нямащите. Облекчи страдащите. Стопли премръзналите. Охлади страстните. Успокой душите ни и освети мислите ни! И нека любовта ти владее Земята. Тук и Сега. В мир, хармония и светлина. До следващото ти раждане, Господи, поне до следващото…
❤
Лечебница 