И Септември си отиде.
С топлина и тръпки,
в сутрешна жилетка скрити.
И с хлапашкото безумие
по презрамки в парка.
С алчността на прегоряло лято
По софийска улица.
С кестени и заблудила се смокиня.
И аз си тръгнах.
С яке.
Нарамила мечти осъществени.
Погълната от блянове.
И разделена с мъката.
Щастието е тихо и приспано.
Нервите понякога опънати.
А Октомври…
Искам да е златен!
С килим от нежност.
Слънчево да гали.
Моля се за есента, в която
ще преглъщам с обич всичко.
Неузряло, застояло…
Ще забравя даже и тъгата.
И на вино вечер ще я каня.
С мисълта, че пак ще дойде лято.
Снимка: Ева Шумкова
Лечебница 