Научих се да мълча

В калта не живея.

С боклуците съм на „ви”.

Не мразя, тъй както умея.

Научих се да мълча.

 

Изчезнах в студа.

С тъмнината се борих.

Всяка вечер прегръщах тъга.

С безкрайност лекувах.

Натрупах умора…

И малко остана до пролетта.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s