Рецепта за Великден

Предпоследният е вече във фурната. Чакат ме още поне два-три часа в кухнята, а не си чувствам краката. Добре, че умората е от сладките. Пропила ме е до кости, досущ като облака, който ме е обгърнал – брашно, ванилия,  лимонена кора, ром, стафиди, масло… Цялата съм козуначена. Ей за това си струва всичката тая суетня. Заради неповторимия аромат на домашен козунак. Моят незаменим Великден.

 

От сутринта си мисля за празника. Но не за стандартния – с агнешкото, козунака и боядисаните яйца, а за онзи в душата. Дето възкръсва всяка година с пролетта. Празникът на живота. Обсипаните с цвят дървета и новите филизи. Тучното зелено, песента на птиците… И онази вечната любов, която няма сезонност. Майчината. Не знам защо, но се замислих точно за нея. И за това, че Косьо се роди две седмици след Великден, а с Яница забременях месец преди празника. С него сякаш приключих един живот, а с нея – започнах друг. Със сбъднатото си момче изгоних демоните на детството и създадох своя дом. Със сбъднатото си момиче възкръснах от пепелта на неудовлетворението и продължих по съвършено нов път. Милите ми рожби, моята рецепта за живот.

 

Ето така се живее. И меси козунак. С любов – минала, настояща и бъдеща. Със сърце, което тупти и вечно обича. Без значение дали навън грее слънце или вилнеят бури. Рецептата е универсална. И богата на продукти. Майсторският козунак (или живот) е винаги сладък. Изисква огромно количество топлина, грижа (месене) и подправки,  но справиш ли се отдалеч си личи и ухае не само целият блок, но и през два квартала, че чак в трети. 🙂 Щастието не може да се крие. А и не бива. Нищо, че ще ти завидят. Завистта е част от пейзажа. Като злобата и предателството. И не че се свиква с тях, но се учиш да не ги виждаш. И отново да ги поръсваш с парченца любов. От онази ароматната. За да удавиш смрадта и неутрализираш нечистотията

 

Готови са. Последни минути чакане, за да изстинат. Очите ми натежават, гърбът боли. 14 часа и половина. Шест пълни тави – три големи и три малки или 2,5 кг брашно, 14 яйца, 400 гр мазнина (масло и олио) 600 грама захар, 600 мл прясно мляко, 42 гр мая, 30 мл ром, лимонена кора от два лимона, четири ванилии и две пакетчета ванилена захар, стафиди, орехи, кафява захар за поръсване… Ммммм, и тази козуначена реколта се роди прекрасна, ароматна и млада. Готова да й се насладим с всичките си сетива. Няма да я разочароваме. Изобщо. 🙂

 

Най-добре се съхранявали козунаците, добре увити в чаршафи. Това чета в малко архивно книжле, което си намерих в един кашон със стари книги. Аз ги увивам в памучни кърпи и найлонови торбички, за да не изсъхнат, а и за да ги скрием от очите. Голямо зло съм – не давам да се яде до неделя. Или поне се опитвам. 🙂

 

Опитах се, ама не успях. И единият е вече история. Янката го обикаля цял ден и накрая се предадох. Всъщност, пред нея винаги май се предавам. Тя е по-силна от всичко. Тя, любовта. 🙂

 

В църквата е спокойно. Минавам под масата с лекота, нищо, че гърбът от вчера още ме боли. Целувам ръката на отеца и си вземам здравеца. Оклюмал, но ще го съживя. Скоро. Че и засадя задължително, както правя всяка година. Благословеният здравец расте на балкона. С него си пия сутрин кафето и ми е винаги светло. Ееех, хубавите дни са отново пред нас… Господи, благодаря, че за нас отново възкръсваш!

 

И рекламата вече е факт. За повече здрави семейства – гледайте я тук Направо не мога да повярвам какво и как се случва в живота ми. Сериал, а сега и това. Никога не съм търсила популярност, но покрай Яница навлизам в един свят, в който няма граници. Свят, който расте и се променя с нас. Нима това не е истинският Великден?!

„Ако се радваш на това, което Бог ти е дал, Той ще те благослови, а ако роптаеш, ще каже: „Турете му още едно кило отгоре!“

„…И така, семейството на Яница са хора, които знаят, че любовта, търпението и вниманието са най-важни за едно семейство. И че щом са заедно, всичко ще бъде наред.” Гледай ти, така погледнато отстрани ние сякаш живеем в приказка! Хубаво е. И сгряващо някак. Да живеят приказките, рекламите и Великден!

„Не се лъжете да искате да бъдете щастливи без Любовта. Щастие без Любов няма в света. И страдание без Любов няма. Щом страдаш, Любовта те е посетила. Щом се радваш, Любовта те е посетила. Това са двата принципа на Любовта.“

Да живеят козунаците и любовта!

Най-вярната рецепта за всеки Великден!  🙂

тони козунаци 2017

 

(в публикацията са използвани цитати от „Първият момент на любовта“, Петър Дънов УЧИТЕЛЯ)

 

 

 

Реклама

Моменти… И кашкавалки!

Априлският вятър изобщо не се шегува, затова дърпам ципа и… уффф, оставам си с разкопчано яке! Да му се не види, нали снощи се скъса, ама кой ще ти помни! Още съм под хипноза след концерта в „Арена Армеец”. Ходя като омагьосана и ми е едно такова… Безумно искащо и даващо любов… С дъх на ванилия, рай… И „Еуфория”. Специалните ми моменти винаги ухаят  така. Затова благославям мислено Калвин Клайн и любимия си Граф и се гмурвам в сутрешния човекопоток. И миризмата на прясно изпечени банички.

Подлезът се оказва пълен с премръзнали хорица. Но поне якетата им са закопчани. Сутринта наистина е враждебно студена и усмивките са замръзнали. Единствена Яница грее на хоризонта. И докато аз се суетя с празното откъм монети портмоне и се чудя десет или двайсет лева да разваля, тя вече е на опашката и жизнерадостно ми сочи кашкавалките. Опитвам се традиционно да я заинтригувам с нещо различно – рогче, баничка, кифла… Ама не, тя е непоклатима в избора си, както всеки ден, и твърдо го отстоява пред витрината с ухаещи закуски. Усмихвам се на това мое твърдоглаво чудо, а после и на жената отсреща – редът ми е дошъл.

– Добро утро, една кашкавалка! – тя ми я носи, после посяга към парите, но вместо да ги вземе, ме поглежда с широка усмивка и веднага ми ги връща:

– Не, кашкавалката днес е от мен!

– Нооо, моля ви… Защо??!! – изведнъж напълно се събуждам.

– Защото аз така искам! – казва мило жената и за да не бави опашката и най-вече, за да се избави от моята благодарност, просто се обръща към следващия клиент и хвърля Доброто зад гърба си.

Не за първи път специалното ми дете получава подарък. Яница от малка знае как да стигне до сърцевината на човещината. Вади от хората усмивки и жестове, които сгряват. И ме потапя в свят на вълшебства и чудеса. Като днешното. Всъщност, то се оказва продължение от миналата седмица, когато същата тази продавачка изненадващо се взря в мен и извика:
– Ама вие сте от „Откраднат живот”!!!! Нали??? – въпросът й, меко казано, ме стъписа – мина сигурно половин година от нашия гастрол в сериала, а ние с Янката почти всеки ден се навъртаме около тези закуски и не че не ни е виждала от тогава. Обаче какво значение има времето?! Важното е, че жената ни разпозна и това истински я преобрази. Тя направо светна – ихаааа, вече обслужва тв звезди, че и какви само!!! 🙂 Забавна история. Е, да си призная, и безумно изчервяваща – не си е работа да те оглежда цяла опашка и да се подсмихва разбиращо: „Даа, и ние знаем кои сте! И ние сме ви гледали!”. И добре, че е Яница да ме спасява – тя не само, че умее брилянтно да приема внимание и комплименти, но и задължително се разхожда със самочувствие на истинска звезда, минимум от ранга на Джулия Робъртс! Та това е положението вече. Тя ме води. А аз се уча. 🙂

И сега е пред мен – доволна, с подаръка-кашкавалка в ръце. Лакомо си отхапва и примлясква от удоволствие. Аз пък преглъщам ли преглъщам…, но сълзите ми се надпреварват коя по-напред да се изтърколи и накрая се превръщам в чудно размазано сутрешно петно с развален цип на якето.  Осъзнавам колко нелепо е да ревнеш – ей така, от нищото (или по-точно, от щастието), но нямам власт да спра тази емоция. Или по-скоро, не искам да я спирам! Не ме вълнува кой какво ще си каже, мисли или вижда, а аз какво мога, искам или усещам. И аз искам точно това сега – пълно сливане с благодарността.

Небето е сиво, но погледът ми се къпе в светлина. От снощи съм такава. Гледам нагоре и ми е вълшебно светло. Едно момче се раздаде със сърце и душа на най-голямата сцена в България и сбъдна една своя мечта (Владииии, а Яница ми сбъдна теб, когато ни запозна и съм щастлива, щастлива….!). Сбъднати бяхме и всички ние в залата, защото си подарихме емоция от най-чист вид. Зала Армеец Графа

Обич, нежност, човещина…

Радост и сълзи…

Подлези, надлези…

Горе, долу…

Арени…

Победи…

Моменти… и, да, кашкавалки! 🙂

Ммммм, красота, която ще спаси света!