Моменти… И кашкавалки!

Априлският вятър изобщо не се шегува, затова дърпам ципа и… уффф, оставам си с разкопчано яке! Да му се не види, нали снощи се скъса, ама кой ще ти помни! Още съм под хипноза след концерта в „Арена Армеец”. Ходя като омагьосана и ми е едно такова… Безумно искащо и даващо любов… С дъх на ванилия, рай… И „Еуфория”. Специалните ми моменти винаги ухаят  така. Затова благославям мислено Калвин Клайн и любимия си Граф и се гмурвам в сутрешния човекопоток. И миризмата на прясно изпечени банички.

Подлезът се оказва пълен с премръзнали хорица. Но поне якетата им са закопчани. Сутринта наистина е враждебно студена и усмивките са замръзнали. Единствена Яница грее на хоризонта. И докато аз се суетя с празното откъм монети портмоне и се чудя десет или двайсет лева да разваля, тя вече е на опашката и жизнерадостно ми сочи кашкавалките. Опитвам се традиционно да я заинтригувам с нещо различно – рогче, баничка, кифла… Ама не, тя е непоклатима в избора си, както всеки ден, и твърдо го отстоява пред витрината с ухаещи закуски. Усмихвам се на това мое твърдоглаво чудо, а после и на жената отсреща – редът ми е дошъл.

– Добро утро, една кашкавалка! – тя ми я носи, после посяга към парите, но вместо да ги вземе, ме поглежда с широка усмивка и веднага ми ги връща:

– Не, кашкавалката днес е от мен!

– Нооо, моля ви… Защо??!! – изведнъж напълно се събуждам.

– Защото аз така искам! – казва мило жената и за да не бави опашката и най-вече, за да се избави от моята благодарност, просто се обръща към следващия клиент и хвърля Доброто зад гърба си.

Не за първи път специалното ми дете получава подарък. Яница от малка знае как да стигне до сърцевината на човещината. Вади от хората усмивки и жестове, които сгряват. И ме потапя в свят на вълшебства и чудеса. Като днешното. Всъщност, то се оказва продължение от миналата седмица, когато същата тази продавачка изненадващо се взря в мен и извика:
– Ама вие сте от „Откраднат живот”!!!! Нали??? – въпросът й, меко казано, ме стъписа – мина сигурно половин година от нашия гастрол в сериала, а ние с Янката почти всеки ден се навъртаме около тези закуски и не че не ни е виждала от тогава. Обаче какво значение има времето?! Важното е, че жената ни разпозна и това истински я преобрази. Тя направо светна – ихаааа, вече обслужва тв звезди, че и какви само!!! 🙂 Забавна история. Е, да си призная, и безумно изчервяваща – не си е работа да те оглежда цяла опашка и да се подсмихва разбиращо: „Даа, и ние знаем кои сте! И ние сме ви гледали!”. И добре, че е Яница да ме спасява – тя не само, че умее брилянтно да приема внимание и комплименти, но и задължително се разхожда със самочувствие на истинска звезда, минимум от ранга на Джулия Робъртс! Та това е положението вече. Тя ме води. А аз се уча. 🙂

И сега е пред мен – доволна, с подаръка-кашкавалка в ръце. Лакомо си отхапва и примлясква от удоволствие. Аз пък преглъщам ли преглъщам…, но сълзите ми се надпреварват коя по-напред да се изтърколи и накрая се превръщам в чудно размазано сутрешно петно с развален цип на якето.  Осъзнавам колко нелепо е да ревнеш – ей така, от нищото (или по-точно, от щастието), но нямам власт да спра тази емоция. Или по-скоро, не искам да я спирам! Не ме вълнува кой какво ще си каже, мисли или вижда, а аз какво мога, искам или усещам. И аз искам точно това сега – пълно сливане с благодарността.

Небето е сиво, но погледът ми се къпе в светлина. От снощи съм такава. Гледам нагоре и ми е вълшебно светло. Едно момче се раздаде със сърце и душа на най-голямата сцена в България и сбъдна една своя мечта (Владииии, а Яница ми сбъдна теб, когато ни запозна и съм щастлива, щастлива….!). Сбъднати бяхме и всички ние в залата, защото си подарихме емоция от най-чист вид.

Обич, нежност, човещина…

Радост и сълзи…

Подлези, надлези…

Горе, долу…

Арени…

Победи…

Моменти… и, да, кашкавалки! 🙂

Ммммм, красота, която ще спаси света!

❤

Реклама