Възелът е отпуснат. Не, направо развързан. Душата ми лети и се усмихва. Изчегъртала съм я от мухъл и се каня да я боядисам в чисто нови нюанси.
Червено. Странно, но напоследък все към него посягам. Гугъл ми разяснява„ че червен е цветът на чакрата Муладхара – първата чакра – енергийният център на оцеляването. Разбира се, това е цветът на любовта, силата и живота. Първородно, магическо срество. И още – червеният цвят бил човешкият план за духовно тяло. Носител на двете вечни половинки – Добро и Зло. Символизиращ кръв, огън, гняв, война, революция, сила, мъжество… Все познати превъплъщения. Много мои, мдаа! 🙂
А някога мразех червеното. Бях сиво-кафява. Земно притихнала. Възрастно тиха. Помня се и като черно-лилава. Затворена в себе си. Творчески скрита, търсеща цветния път към мечтите. После избухнах в оранжево. Години плувах и в жълто. В бялото задължително спирах. Почивах си и пак продължавах.
Виж, спокойно зелена никога не съм била. Нито пък безбрежно синя. Обаче, ще бъда! Кухнята ми помага. Избирам й чуден нюанс за южната стена. Морско зареждащ. Спокоен. Да се оглежда мирно в бордото отсреща. Любими контрасти. Противоположно допълващи се. Жизнени, утвърждаващи.
– Ще бъде тъмно, пак помисли! – още звучи в главата ми гласът на любимия разум, с още по-любимите мустаци. Как само улавя нюансите ми и умее да ме сваля бързо на земята! Ама този път не познава. Категорична съм. Цветът е този. И затова благо обяснявам:
– Ако сложим това синьо, ще стане някак измито…Бледо и бозаво…Дразнещо обикновено. А аз искам стени с характер!
Ясно изразена. И наситена за вкус, цвят и аромат. Такава се обичам.
Ярките тонове обаче са диагноза. С тях винаги биеш на очи. Привличаш от всичко по много. И често си уморен да оцветяваш избелелите по природа.
Слава Богу, банята е лъсната. Таванът се кипри в бяла премяна. Само той (и аз) си знаем какво му струваше това. Колко препарат и грунд изяде и как се задушаваше от безсилие да укроти разрастващата се чернилка. Ама ето – всичко мина.
Ремонтът е хубаво нещо. Но само, когато си готов за него. Всецяло и безусловно. Иначе си е проста хамалогия. Без смисъл и вдъхновение.
Чакам го от години. И дълго отлагах. Залъгвах се с приоритети. Падах и ставах… Смирявах се с плесен и прах. Узрявах.Научих, че няма универсална белина. Всяко петно си е само за себе си. А някои остават и завинаги.
Гадно е, но човек може да свикне с всичко. И дори да го заобича. Но пък когато обичаш, без значение какво, вървиш напред. Само не влизай в чужди мръсотии! Твоята винаги си е за предпочитане. Там можеш да бъдеш, който и каквото си искаш. Че и Мистър Пропър дори! Просто усетиш ли чернилка, извади парцала. Не си струва да се хабиш за плевели и мухъли. Дезинфекция му е майката. Целогодишно!
Решиш ли да търкаш, резултатите идват. Доказателството е пред мен. Високо и светло. Ухае на чисто, все едно ни мухъл е яло, ни плесен мирисало.
Като дете се радвам на кутиите цветен латекс (силиконов, за да се мие). С тях ще рисувам не просто стени, с тях ще изписвам душата си. Истински решена за промяна.
Хм, „промяна”… Ей я на, моята. Събуди ме в три и сега заедно пием кафе. Тя – младозелена и нетърпелива. Аз – по-августовски златно узряла. Радвам й се и си опаковам мига. С червена панделка, против уроки и зли очи (Тая злост така и не я разбрах. Но я приех, като част от живота, който обичам.)
„Как си, Тони?” – питат ме често тези дни и все се усмихвам: „Благодаря добре, в ремонт!”. И не лъжа.
Добре съм.
Пораствам.
🙂
Лечебница 