Яница от страната на слънцето и сгряващите усмивки

 

                                             Здравей,   мило другарче!

Днес е голям ден – с теб тръгваме на училище. Ще се учим да пишем и четем, да броим и смятаме. Ще рисуваме, пеем, играем ще се срещаме всеки ден, за да опознаваме заедно  толкова много интересни неща. И знаеш ли – интересното вече започна – запознахме се и, ето, вече имаш много въпроси. За мен и моя странен свят. Да, за някои аз съм странна. Други – ме наричат различна, а аз просто съм родена такава. Имам нещо в повече. Големите му казват „допълнителна хромозома” или Синдром на Даун –  едни сложни думи, които, ние, децата, няма нужда още да помним. Важното е да знаем, че това не е нито страшно, нито опасно. Случва се навсякъде по света и носи на семейства, като моето, по едно необикновено дете. Всяка година, например, в нашата страна, се раждат още сто дечица като мен. И имат нужда да бъдат хранени, гушкани и приспивани като всяко бебе. После порастват и тръгват на детска градина, на училище… Всъщност, знаеш ли, някои не тръгват. Защото майките и татковците им не могат да им намерят учители и приятели, които да ги приемат, разбират и обичат. Които да им помагат. Аз и всички като мен, за съжаление, правим всичко малко по-бавно, малко по-трудно и дори най-обикновеното и лесно за теб  говорене, за мен, например, е още трудна работа. Ето, аз  още се уча да говоря, още имам нужда от помощ, когато се обличам и връзвам връзките на обувките си. Не тичам много бързо (макар, че мама все по-често не може да ме стигне в парка и със стълбите още много внимавам, защото и те не са от лесните ми задачи.. Изобщо, толкова много неща са ми трудни, но аз не спирам да опитвам и ако ми помагаш, знам, че ще се науча. А най-хубавото е, че и ти ще научиш много покрай мен. Ще разбереш, че на света има най-различни хора – като цвят и поведение, като желания и мечти. Има и такива като мен, странни чудновати птици с бадемови очички и широка усмивка, които също като теб искат да учат, могат  и знаят и, също като теб, имат нужда от верни приятели. Това съм аз – една необикновена нова твоя приятелка, която още не може с думи да ти каже ЗДРАВЕЙ, но ти го показва с очи и усмивка. И като едно истинско  слънчево дете, ти обещава обич и прегръдка всеки ден!                    

Благодаря, че си до мен!

                                                                                                      

Слънчевата Яница

                                                                                   1 „А” клас

                                                                     122 ОУ „Николай Лилиев”, София

 15. 09. 2017г.            

Писмото, което отпътува за новите приятелчета на порасналата Яница -

Честит първи учебен ден, мой слънчев лъч - мама вярва в теб! 

На добър час, мили деца!                           
Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s