На покрива

На покрива е кацнала надеждата.

По счупената керемида се разхожда.

Перата си подрежда с гълъба.

В комина черното заравя.

 

Не ми е лесно в клоните.

Превива ме умората.

А после ми опъват нервите.

Но още  мога без упойка.

 

И независимо от зимата.

Убивате ме с топлото бездушие.

Крилете ми подрязвате със злоба.

Главата ми обаче пак е твърда.

 

Не позволявам да ме газят принципно.

И никога не бързам с шампанското.

Дори  го подарявам.

Мехурчетата щастие раздавам ги безплатно.

 

А ти си остани там в ниското.

С егото, комплексите и лакомията.

Налитай с враните на лъскаво.

И продължавай да живееш в клетка.

 

 

 

 

Реклама

Цената

Ако сега си отида,

какво ще оставя?

Любов и заздравели рани,

копнеж и слънце.

Много слънце.

Мъгли стопени,

планини изкачени.

И тишина.

Много тишина…

 

Ако сега ме поискаш,

може би ще дойда

и може би ще искаш още,

а аз не ще си тръгна.

Защото ще е хубаво

и скъпо удоволствие.

Цената му изплащаш

от години.

С вината,

сладостта,

умората.

Нашата.

И моята.

Но пак не си ги давам.

И не тръгвам.

Тук съм.

И съм твоята.