На покрива

На покрива е кацнала надеждата.

По счупената керемида се разхожда.

Перата си подрежда с гълъба.

В комина черното заравя.

 

Не ми е лесно в клоните.

Превива ме умората.

А после ми опъват нервите.

Но още  мога без упойка.

 

И независимо от зимата.

Убивате ме с топлото бездушие.

Крилете ми подрязвате със злоба.

Главата ми обаче пак е твърда.

 

Не позволявам да ме газят принципно.

И никога не бързам с шампанското.

Дори  го подарявам.

Мехурчетата щастие раздавам ги безплатно.

 

А ти си остани там в ниското.

С егото, комплексите и лакомията.

Налитай с враните на лъскаво.

И продължавай да живееш в клетка.

 

 

 

 

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s