На покрива е кацнала надеждата.
По счупената керемида се разхожда.
Перата си подрежда с гълъба.
В комина черното заравя.
Не ми е лесно в клоните.
Превива ме умората.
А после ми опъват нервите.
Но още мога без упойка.
И независимо от зимата.
Убивате ме с топлото бездушие.
Крилете ми подрязвате със злоба.
Главата ми обаче пак е твърда.
Не позволявам да ме газят принципно.
И никога не бързам с шампанското.
Дори го подарявам.
Мехурчетата щастие раздавам ги безплатно.
А ти си остани там в ниското.
С егото, комплексите и лакомията.
Налитай с враните на лъскаво.
И продължавай да живееш в клетка.
Лечебница 