Последната глътка на последното сутрешно кафе за тази година.
Без захар и белотата на млякото.
Черна… и силна.
Наслаждавам й се дълго.
Тишината в стаята е вълшебна.
Сладостта й гони всяка умора и мисъл, която разхвърля покоя.
Блажено протягам душа и се разстилам в магията на притихналата къща.
Моят дом.
Моята уютна крепост.
За такива моменти живея.
Спрели времето.
Оценили мига
и запълнили пространството с едно единствено чувство –
благодарност.
И тази година имах, защото не спирах да давам.
Боля ме, защото животът, когато минава през сърцето, боли.
Прегръщах открито, а ме поваляха в гръб.
Пронизваха ме с алчност.
Гълтах отрова от завист и злоба.
И пак продължавах.
И ставах.
И вярвах.
Защото обичах…
Обичам…
И пак ще обичам!!!
Мир.
Хармония.
Красота.
Обич.
Нежност.
Моля се за мен и теб,
За всяка жива душа!
Да бъдем.
И да има
Радост,
Споделеност,
Светлина!
Щастлива Нова 2018-та!
Лечебница 