Гордост и предразсъдъци или за пътеводните деца и късите клечки

Поръсени като с пудра захар, покривите ми се усмихват. Снегът им отива. И нищо, че е пролет. Пак е хубаво. Защото сме тук.. Сега… Защото дишаме.. Обичаме.. Мечтаем… Защото въпреки студа, пролетта е неизбежна. Белотата на снега го обещава.

Смиряващо усещане. Пречистващо…

20180317-111339 - IMG_6440

Тротоарът е сух, булевардът шумен, а малката ръчичка ме топли. Крачим умълчано. Тя традиционно усмихната, аз – намествайки чаркове – дълъг ден ме чака.

20180317-112555 - IMG_6483

В училищният коридор прогнозите нямат значение. Детската глъч стопява ледове, гони умора и черпи с обич. Якето още не е съблечено, нито раницата оставена, а Гоги вече споделя кифлата си с Яница, Стефчо я целува, а Мони мило пита как сме днес.

Еликсирно усещане. Безаналогово, вълшебно…

20180317-115300 - IMG_6636

А как започна всичко… Господи, някога ще мога ли да го изтрия от себе си…

 

– Моля затворете телефона – гласът е настойчив и суров, а лекарката надвесила се над носилката, в която лежа пред родилна зала, не изглежда ласкаво. Всъщност, в нея няма нищо човешко, но това ще го разбера по-късно. Сега просто затварям телефона и се опитвам да проумея словесния шамар, който ми запокитва в лицето:

– Амниоцентеза да сте правили? – клатя глава неразбиращо и едвам изхриптявам – Не, не съм, нямаше индикации за това изследване. Защо ме питате, не разбирам…

– Ами защото сте родили дете с Даун, затова! И сега ще си носите последствията!

Зарът е хвърлен, клечките изтеглени. Моята е късата. Присъдата изглежда доживотна. Трябва да изрева един тон сълзи и да се погреба жива заедно с току-що роденото си дете, за да проумея нещо съществено – комбинацията е печеливша. Бингото е у мен!

20180317-114155 - IMG_6585

Роклята е закопчана. Косата сресана, а новините пантофки сякаш сами ходят. Моето малко момиченце с дънки е не просто пораснало. Неузнаваемо е! И, ти да видиш, вече е Принцесата на бала! Преглъщам емоцията и тръгвам след нея. Както винаги тя хвърчи напред, а аз я следвам. Пътеводно дете.

Ангелско усещане…

20180317-120607 - IMG_6732

Молът като никога излъчва гостоприемност. Така и не свикнах с тези огромни лъскави пространства, но тази вечер наистина е различно. И аз знам защо – Яница, Деси, Мелинка, Алекс и Дени са тук. Защото Вени е дошъл чааак от Ловеч, Хриси от Казанлък, Насето от Ракитово, Ичи от Ботевград, а Слава от Пловдив…  Защото нашият Гого се усмихва, тайно сгушил се при мама на фотьойла, точно като свенливата госпожица Йоана… Защото сладкото Николче раздава целувки… А щурата Вяра… Мммм, Вяра великански превзема сцената с чар и харизма!

В такива мигове щастието няма измерение. Душата просто празнува. Поемаш с цялата си същност – любов, сила, благодарност!

20180317-121547 - IMG_6827

Никога няма да успея да излея обичта си към вас, докоснати от Бога създания! Колкото и да опитвам, думите са безцветно нищожни. Затова само регистрирам. Усещания и епизоди. Сладките житейски земетресения, които ме подреждат и нареждат. Лечебно и красиво.

20180317-145636 - IMG_7983

Нощта е тук. Черна и поглъщаща. Снегът отдавна се е стопил, а пролетта е дошла. Тихо, по чорапи. Шарени. Като живота.

20180317-123114 - IMG_6949

Не знам колко и как ще спя тази нощ, но си лягам омиротворена. А вие, мила ми госпожо педиатър-неонатолог, ако ме помните, да знаете, че си нося последствията. И слава на Бога, ми личат. 🙂

Щастлива съм…, обичана от толкова много слънца…

20180317-150617 - IMG_8078

Да, Слънцето грее за всички – и за изгнилата трева, и за новите филизи. Лъчите му  галят, без да искат нищо в замяна.

 

Не се щадете  – животът е нетрайно чудо, досущ като снега през март.

 

Обичайте смело, прегръщайте топло…

Наслаждавайте се на всеки възможен миг и си носете с гордост последствията!

Пълнете чаши, очи, ръце…

Оглеждайте се в другите и ако случайно нещо не харесате, просто започнете отначало.

 

Нашето ново начало. Утре. Днес.

В името на любовта. И децата ни.

 

21 март – Международен ден на хората със Синдром на Даун

 Снимките са от професионална фотосесия на детска модна агенция Мини Супер Моделс по поръчка на Сдружение на родителите на деца Със Синдром на Даун – част от Слънчев моден бал, пролет 2018-та

 

 

 

 

 

Реклама

2 мнения за “Гордост и предразсъдъци или за пътеводните деца и късите клечки

  1. Божана Петрова каза:

    Прекрасно е мила, Тони!
    Ти си истинско вдъхновение!
    Прегръдки!
    Силно се надявам някой ден да ви видя на живо с малката Яница….представям си ви хванати за ръка, разхождайки се в топъл пролетен ден….по жълтите павета, може би…
    П.С.
    Тони, моля ми пиши в Инстаграм (@janipetrova) да обменим контакти. Нямам фейсбук вече, а много ми се иска да не губя връзката си с теб, защото те чувствам много близка…

    Liked by 1 person

    • tonymarinova каза:

      Мила Жани, благодаря ти! ❤ От нас си зависи да се видим и е нещо съвсем реално случваемо, да знаеш! :))) Обаче жълтите павета не са нашето място. Нека е нещо зеленко, с тичащи кучета, кончета даже.. А най-добре ще бъде, ако ни видиш до едно моренце, с пясък, камъчета, раковинки… :))

      Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s