Пак

Гримът измит –

гневът превързан.

Денят разпуска

с крак връз крак.

Отпушва вино.

Пие за нощта,

с която ще си ляга.

Свършва?

Или започва… Пак?!

Няма ги въпросите,

а отговорите се разбягаха.

Стегна ги умората.

Целувките изстиват.

Глътнах си отровата.

Готова съм.

Душата чака

в хола.

 

 

 

Реклама