Преглъщам.
И мълча.
Загърната в мига
отлитащ.
И няма светлина.
Небето есенно
не стига.
Горчи кафето.
Мислите хвърчат.
Не се усмихвам.
Няма и тъга.
Безкрайна съм.
Изчистена от цветове.
И вчера.
От утрешното аз
освободена.
Прозрачна съм.
Като това небе,
Поела сивото за свое.
Обличам си неделята.
Не мрънкам..
Познават ме минутите.
И затова не питат
Защо ги губя
в тишина.
Кафе повторно сипват.
И ме обичат.
Всякаква.
И друга.
Лечебница 