Загубили реалността,
ровим в чужди профили.
Сравняваме животи,
мечтаейки на заем.
Оковани в алчността
на тъчскрийна ,
опитваме света да погълнем.
Докосваш подмяната.
Дисплеят изгасва.
Проблясъци неми
в метрото ловиш.
Погледи няма.
Екрани разтварят
килограми самота.
Натюрморт от хора.
Ежедневна картина,
която тялото понася,
докато разглобяваш
душата си.
Но някой ден
сърцето отказва –
вратите се затварят!
Екранът свети,
но спирката е крайна.
Не ти се слиза…
Зловещ пасианс.
Лечебница 