Докато екранът още свети

Загубили реалността,

ровим в чужди профили.

Сравняваме животи,

мечтаейки на заем.

Оковани в алчността

на тъчскрийна ,

опитваме света да погълнем.

 

Докосваш подмяната.

Дисплеят изгасва.

Проблясъци неми

в метрото ловиш.

Погледи няма.

Екрани разтварят

килограми самота.

 

Натюрморт от хора.

Ежедневна картина,

която тялото понася,

докато разглобяваш

душата си.

Но някой ден

сърцето отказва –

вратите се затварят!

Екранът свети,

но спирката е крайна.

 

Не ти се слиза…

 

Зловещ пасианс.

Реклама