Обичаше я.
И любовта им беше бяла.
Прогизнала от обич жадна.
Като небе разлята.
Не можеше да я заключи –
носеше я в мислите си явно.
И му тежеше скритото.
Откраднатите мигове броеше.
Целуваше, прегръщаше…
Благодареше.
Копнееше да го погълне нищото.
Да я забрави молеше…
Тя да го остави.
Спомените общи да ги няма.
Но са тук.
И двамата.
Хищно търсят се в измамата.
С ръце, протегнати към огъня.
Души, оплетени изгарят.
Телата си със страст попарват.
И валят звезди…
И е хубаво, по дяволите…
Всякак!
Фотография: Ева Шумкова