Хванало ме е за гърлото.
И стиска ли, стиска.
Моето щастие.
Красивите мигове ти взимат въздуха.
Защото сърцето спира.
Като времето.
И няма значение къде си…
С кого си…
Просто СИ.
Там.
Между двете дихания.
В Неговите ръце.
Затова съм.
Точно тук.
И благодаря.
На тези, които ме предадоха, изпращам от слънчевото жълто.
За собствените грешки щедро подарявам обич.
И искам прошка.
Важно е да чистиш.
И обичаш.
Най-вече себе си.
Облягам взор в небето, удобно облегната на облачета нежност.
Оставям вчера на вятъра, а за утрешния ден е рано да мисля.
Още е днес.
И имам да прегръщам.
И поглъщам истинския живот.
Цветята, дърветата…
Търчащото лаещо куче – с влажния нос и щастливата опашка.
Бездомника на пейката, заради когото бърча нос.
И гълъбите, които храни.
Не оставям душата си гладна.
С обич вървя.
Хора и гледки дебнат отвсякъде.
Лечебница 