Пусна я.
И полетя.
Оказа се опасно жива.
Осколките тъга
не бяха я ранили.
С ръцете милваше дъжда
и вятъра прегръщаше.
Свободна.
Само по душа.
Летеше,
подивяла от гнева,
с който всяка вечер
си делеше.
Летеше.
И благославяше мига,
в който срещна се.
И се хареса.
Лечебница 