Само по душа

Пусна я.

И полетя.

Оказа се опасно жива.

Осколките тъга

не бяха я ранили.

С ръцете милваше дъжда

и вятъра прегръщаше.

Свободна.

Само по душа.

Летеше,

подивяла от гнева,

с който всяка вечер

си делеше.

Летеше.

И благославяше мига,

в който срещна се.

И се хареса.

Реклама