Предпоследният е вече във фурната. Чакат ме още поне два-три часа в кухнята, а не си чувствам краката. Добре, че умората е от сладките. Пропила ме е до кости, досущ като облака, който ме е обгърнал – брашно, ванилия, лимонена кора, ром, стафиди, масло… Цялата съм козуначена. Ей за това си струва всичката тая суетня. Заради неповторимия аромат на домашен козунак. Моят незаменим Великден.
От сутринта си мисля за празника. Но не за стандартния – с агнешкото, козунака и боядисаните яйца, а за онзи в душата. Дето възкръсва всяка година с пролетта. Празникът на живота. Обсипаните с цвят дървета и новите филизи. Тучното зелено, песента на птиците… И онази вечната любов, която няма сезонност. Майчината. Не знам защо, но се замислих точно за нея. И за това, че Косьо се роди две седмици след Великден, а с Яница забременях месец преди празника. С него сякаш приключих един живот, а с нея – започнах друг. Със сбъднатото си момче изгоних демоните на детството и създадох своя дом. Със сбъднатото си момиче възкръснах от пепелта на неудовлетворението и продължих по съвършено нов път. Милите ми рожби, моята рецепта за живот.
Ето така се живее. И меси козунак. С любов – минала, настояща и бъдеща. Със сърце, което тупти и вечно обича. Без значение дали навън грее слънце или вилнеят бури. Рецептата е универсална. И богата на продукти. Майсторският козунак (или живот) е винаги сладък. Изисква огромно количество топлина, грижа (месене) и подправки, но справиш ли се отдалеч си личи и ухае не само целият блок, но и през два квартала, че чак в трети. 🙂 Щастието не може да се крие. А и не бива. Нищо, че ще ти завидят. Завистта е част от пейзажа. Като злобата и предателството. И не че се свиква с тях, но се учиш да не ги виждаш. И отново да ги поръсваш с парченца любов. От онази ароматната. За да удавиш смрадта и неутрализираш нечистотията
Готови са. Последни минути чакане, за да изстинат. Очите ми натежават, гърбът боли. 14 часа и половина. Шест пълни тави – три големи и три малки или 2,5 кг брашно, 14 яйца, 400 гр мазнина (масло и олио) 600 грама захар, 600 мл прясно мляко, 42 гр мая, 30 мл ром, лимонена кора от два лимона, четири ванилии и две пакетчета ванилена захар, стафиди, орехи, кафява захар за поръсване… Ммммм, и тази козуначена реколта се роди прекрасна, ароматна и млада. Готова да й се насладим с всичките си сетива. Няма да я разочароваме. Изобщо. 🙂
Най-добре се съхранявали козунаците, добре увити в чаршафи. Това чета в малко архивно книжле, което си намерих в един кашон със стари книги. Аз ги увивам в памучни кърпи и найлонови торбички, за да не изсъхнат, а и за да ги скрием от очите. Голямо зло съм – не давам да се яде до неделя. Или поне се опитвам. 🙂
Опитах се, ама не успях. И единият е вече история. Янката го обикаля цял ден и накрая се предадох. Всъщност, пред нея винаги май се предавам. Тя е по-силна от всичко. Тя, любовта. 🙂
В църквата е спокойно. Минавам под масата с лекота, нищо, че гърбът от вчера още ме боли. Целувам ръката на отеца и си вземам здравеца. Оклюмал, но ще го съживя. Скоро. Че и засадя задължително, както правя всяка година. Благословеният здравец расте на балкона. С него си пия сутрин кафето и ми е винаги светло. Ееех, хубавите дни са отново пред нас… Господи, благодаря, че за нас отново възкръсваш!
И рекламата вече е факт. За повече здрави семейства – гледайте я тук Направо не мога да повярвам какво и как се случва в живота ми. Сериал, а сега и това. Никога не съм търсила популярност, но покрай Яница навлизам в един свят, в който няма граници. Свят, който расте и се променя с нас. Нима това не е истинският Великден?!
„Ако се радваш на това, което Бог ти е дал, Той ще те благослови, а ако роптаеш, ще каже: „Турете му още едно кило отгоре!“
„…И така, семейството на Яница са хора, които знаят, че любовта, търпението и вниманието са най-важни за едно семейство. И че щом са заедно, всичко ще бъде наред.” Гледай ти, така погледнато отстрани ние сякаш живеем в приказка! Хубаво е. И сгряващо някак. Да живеят приказките, рекламите и Великден!
„Не се лъжете да искате да бъдете щастливи без Любовта. Щастие без Любов няма в света. И страдание без Любов няма. Щом страдаш, Любовта те е посетила. Щом се радваш, Любовта те е посетила. Това са двата принципа на Любовта.“
Да живеят козунаците и любовта!
Най-вярната рецепта за всеки Великден! 🙂
(в публикацията са използвани цитати от „Първият момент на любовта“, Петър Дънов УЧИТЕЛЯ)
Лечебница 