Когато

Ще бъде хубаво.

Отново.

И аз ще бъда хубава.

Без повод.

Когато се загубя.

А ти намериш.

Когато пак се влюбим.

В неизбежното.

 

Пролетта го доказа

Потрепват. Галени от вятъра. Клоните на току-що раззеленилата се  под прозорците ни липа. Облягам погледа си на тяхното съвършено зелено. Прозрачно и крехко. Сякаш протягат ръце и започват да милват душата ми. С красота.

Винаги съм я виждала. Дори, когато гневът ми е завързвал очите, а болката е изгаряла всички мостове към спокойните брегове. Красотата на живота е била пред мен. И никога не съм я наритвала. Не знам кой ме е научил, но ме е научил добре. Да я ценя. И разпознавам. Защото красотата има много лица. Често се крие зад ъгъла. Носи грозна перука. Накуцва… А понякога е толкова обикновена, че просто не ти прави впечатление. И я подминаваш.

Опаковки. Това са нашите тела. Не можеш да знаеш какво има в тях, докато не ги отвориш. Кутийките са ни различни. Едни имат панделки. Други са от рециклирана хартия. И съдържанието ни е различно. Някои са си просто кутийки. Луксозни, но празни. Под капака им няма живот. Други пък все не намират правилната опаковка и ги поднасят в неподходящи ситуации. Получават ги неподходящите хора.

Крием се зад материални обвивки. Изпълняваме чужди желания. Търсим си оправдания и не намираме причина да живеем като себе си. Собственият ни живот се изплъзва, докато си мислим, че живеем като другите.

Ставаме все по-празни. И се предлагаме в магазини, в които освен алчност, злоба и завист, друго не е останало.

Опаковките ни издават. И тях дори разрушихме. Кутиите са разкъсани. Фалшът е на показ. Супер модерен

Бездушието е навсякъде. Като красотата. Крещи в зелено, облечена слънчево. Пролетта ни моли да я чуем, видим, усетим…

Тя още е тук и затова има смисъл. 
Пролетта го доказа. 
Отново. 
Създаде съвършено зелено, а аз отново го видях.

Съвършен миг, благодаря!

❤